Alexander Todorov Network

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЕНСИИТЕ

(утв. с ПМС No 3 от 1958 г.;обн.,Изв., бр.5 от 1958 г.;изм. и доп., Изв., бр. 104 от 1958 г.,бр.65 от 1960 г.,бр.49,66 и 87 от 1961 г.; попр., бр.88 от 1961 г.;изм. и доп.,бр.4 и 54 от 1962 г.;ДВ,бр.50 и 99 от 1963 г.,бр.49 и 102 от 1964 г.,бр.9,45 и 89 от 1965 г.,бр.10,54 и 72 от 1966 г.;попр.,бр.77 от 1966 г.;изм. и доп.,бр.101 от 1966 г., бр. 53 и 102 от 1967 г.,бр.39 и 64 от 1968 г.,бр.12 и 97 от 1969 г., бр. 79 от 1970 г.,бр.10 от 1972 г.,бр.67 от 1973 г.,бр.57 от 1974 г.; попр. бр.60 от 1974 г.;изм. и доп.,бр.77 от 1974 г.,бр.7 и 65 от 1975 г., бр.47 и 70 от 1976 г.,бр.59 и 86 от 1977 г.,бр.73 и 94 от 1979 г., бр.42 от 1980 г.;ПМС No 60 от 1980 г.;ДВ,бр.100 от 1981 г., бр.77 и 85 от 1983 г.,бр.61 от 1984 г.,бр.20,32 и 44 от 1985 г.,бр.39 от 1986 г., бр. 3 и 59 от 1989 г.;попр.,бр.61 от 1989 г.;изм.,бр.70 от 1989 г., бр. 43, 81 и 103 от 1990 г.,бр.40 от 1991 г.,бр.10,58 и 70 от 1992 г., бр.5 от 1993 г.;попр.,бр.18 от 1993 г,изм.бр.68 и 85 от 1993 г., бр. 101 от 1994 г.,бр.27,76,97 и 103 от 1996 г.,бр.12 и 29 от 1997 г.,бр.10 от 1998 г.,бр.48 от 1999 г.;бр.63 от 13 юли 1999 г.)

I. Пенсионно производство

Чл.1. (1) (изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.,бр.7 от 1975 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.40 от 1991 г.,бр.5 от 1993 г., бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.) Пенсиите на заинтересованите лица се отпускат по писмена молба по образец, към която се прилагат всички необходими документи. Молбата се подава до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по последната адресна регистрация на лицето. Молбите за пенсии могат да се подават и чрез предприятията, учрежденията, организациите и други юридически лица по последната месторабота, които в 15-дневен срок от постъпването им са задължени да подготвят необходимите документи и заедно с молбата да ги представят в териториалното поделение на Националния осигурителен институт по последната адресна регистрация на лицето.

(2) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(3) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(4) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(5) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.; отм.,бр.10 от 1998 г.)

(6) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Сведенията за самоличността на молителя молителя, за гражданското му състояние и други данни във връзка с отпускането на пенсията, с изплащането на месечни добавки за деца и др. се вписват в молбата. Тези данни след съответната проверка по автентични документи на молителя се заверяват от предприятието, учреждението, организацията, от общинския съвет, кметство или съответно от териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
(7) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.) Молба с нередовни и липсващи документи не се разглежда. При получаване на такива молби териториалното поделение на Националния осигурителен институт в 15-дневен срок уведомява лицето и предприятието, учреждението, организацията за липсващите и неизправни документи. Ако в 3-месечен срок от датата на уведомяването не бъдат отстранени неизправностите, молбата заедно с приложените към нея документи се връщат на подателя.
(8) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.) Редът и начинът за издаване на документа за трудов стаж, за изготвянето и представянето на документите за пенсиониране и за тяхното съхраняване, както и за унищожаване на пенсионните преписки по прекратените пенсии се определят с наредба.
Чл.2. (1) При поискване на лична пенсия за прослужено време и старост се представя:
а) документ за трудов стаж;

б) (пред.б.“в“,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.97 от 1969 г. и бр.76 от 1996 г.) документ за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са правени осигурителни вноски, за 3 последователни години от последните 15 години трудов стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г. и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски за трудовия стаж след тази дата до датата на уволнението.

(2) (отм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.)
(3) (зал.,ДВ,бр.77 от 1983 г.)
(4) Жените, родили и отгледали 5 и повече деца до 8-годишна възраст, представят и документ от съответният общински съвет или кметство, удостоверяващ това обстоятелство.
(5) (изм.,ДВ,бр. 97 от 1969 г.) Лицата, посочени в чл.4, ал.2 от закона, представят и акт за освидетелствуване от трудово-експертна лекарска комисия, с който се установяват тези обстоятелства.
(6) (зал.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)
Чл.3. (отм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
Чл.4. (1) (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.) При поискване на лична пенсия за инвалидност се представят:
a) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.97 от 1969 г.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.) документ за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски през последните 12 месеца трудов стаж преди датата на инвалидизирането или на злополуката или констатирането на професионалното заболяване;
б) (изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.5 от 1993 г.) експертно решение на трудово-експертната лекарска комисия по установен образец с всички необходими данни за определяне правото, размера и срока на пенсията.
в) (отм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.)
(2) (доп.,ДВ,бр.97 от 1969 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.) Когато се иска пенсия за трудова злополука (професионално заболяване), военноинвалидна или гражданскоинвалидна пенсия, освен изброените документи се представя и акт за злополука (професионално заболяване) или заместващо го установително решение, а за лицата по чл.6, чл.7, ал.1 и чл.25 от Закона за пенсиите – медицинско свидетелство от съответната ведомствена медицинска комисия, утвърдено от висшестоящата медицинска комисия.
(3) За военно инвалидна пенсия се представя и удостоверение от съответното поделение за датата на постъпването и уволнението от служба и за званието на лицата.
(4) При пенсия за инвалидност поради общо заболяване се представя и документ за продължителността на трудовия стаж.
(5) (зал.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
(6) (пред.ал.7,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.; отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
Чл.5. (1) При искане на наследствена пенсия на наследодател, които на е бил пенсиониран, се представят документите, необходими за определяне на лична пенсия съобразно видът и. Допълнително се представят следните документи:
а) (пред.б.“б“,Изв.,бр.65 от 1960 г.) удостоверение от общинския съвет или кметство за наследниците, в което се посочват рождените им дати, работят ли и дали са били издържани от наследодателя;
б) (пред.б.“в“,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,Изв.,бр.7 от 1962 г.; изм., ДВ.,бр.7 от 1975 г.,бр.5 от 1993 г.) ако децата, братята, сестрите и внуците са над 18 години и са учащи, представя се удостоверение от съответното учебно заведение, а ако са нетрудоспособни и са загубили трудоспособността си преди навършване на 18, съответно 26 или 28 години – експертно решение на трудово-експертната лекарска комисия по установен образец с всички необходими данни за определяне правото, размера и срока на пенсията;
в) (пред.б.“г“,Изв.,бр.65 от 1960 г.;нова,Изв.,бр.4 от 1962 г.; изм., ДВ,бр.5от 1993 г.) когато се иска пенсия по чл.31, ал.1, буква „а“, изречение второ от Закона за пенсиите, се представя удостоверение от съответното предприятие или организация за положен трудов стаж. Изискването за полагане на предварителен трудов стаж след завършването на средното образование се установява с документ от съответното учебно заведение;
г) (пред.б.“д“,Изв.,бр.65 от 1960 г.;нова,Изв.,бр.4 от 1962 г.; изм., ДВ,бр.5 от 1993 г.) данните за времето, през което молителят е отбивал редовната си военна или трудова служба, се вземат от военноотчетната му книжка и се нанасят върху молбата от длъжностното лице, което приема същата;
д) (пред.б.“е“,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.5 от 1993 г.) ако родителите, съпругът или съпругата са навършили изискуемата възраст, представя се експертно решение на трудово-експертната лекарска комисия по установен образец с определени група инвалидност, дата на инвалидизиране, срок на нетрудоспособност и данни за определяне правото, размера и срока на пенсията;
е) (пред.б.“г“,ДВ.бр.5 от 1993 г.) дядото и бабата представят и документ от общинския съвет или кметството, че нямат средства за издръжка, нито лица, които по закона са длъжни да ги издържат;
ж) (пред.б.“д“,ДВ.бр.5 от 1993 г.) при искане на пенсия по чл.34, ал.2 от закона се представя и удостоверение от общинския съвет или кметство, че наследодателката е била самотна майка.
з) (нова,ДВ,бр.10 от 1998 г.) в случаите по чл. 69а, ал. 2 се представя уверение от съответното учебно заведение, издадено въз основа на заключение на лекарска консултативна комисия или на удостоверение за раждане на дете, с което се удостоверява, че прекъсването се дължи на тежко и продължително заболяване, бременност, раждане или отглеждане на малко дете.
(2) (изм.,ДВ,бр.40 от 1990 г.) При искане на наследствена военноинвалидна или гражданскоинвалидна пенсия родителите и вдовиците не представят документ, че са били издържани от наследодателя.
(3) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) За случаите по чл.34, ал.3 от Закона за пенсиите лицата следва да представят документ от съответното ведомство, че отбиват редовната си военна служба.
Чл.6. (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) При искане за наследствена пенсия от наследодателя, които е бил пенсиониран, се представят документи посочени в буква „а“ до „з“ на предходния член.
Чл.6а. (нов,ДВ,бр.67 от 1973 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г., бр.48 от 1999 г.) При искане на социална пенсия от инвалиди с първа или втора група инвалидност се представя експертно решение на ТЕЛК по установен образец с определена група инвалидност, дата на инвалидизиране и други необходими данни за определяне на правото и срока на пенсията.
(2) (изм.,бр.5 от 1993 г.) При искане на социална пенсия по чл.45а, ал.1, буква „б“ и ал.3 от Закона за пенсиите се представя декларация по образец за семейно и имотно състояние.
(3) (нова,бр.5 от 1993 г.) При искане на социална пенсия по 45а, ал.3 от Закона за пенсиите се представя трудова (осигурителна) книжка, по която е изплащано обезщетението за безработица, както и други документи за трудов стаж.
(4) (нова,ДВ,бр.48 от 1999 г.) При искане на социална пенсия от лица, на които е отказана пенсия за инвалидност поради недостатъчен трудов стаж, се представя служебна бележка от предприятието, учреждението или организацията за срока, до който е изплащана помощта по чл.49 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда от 1951 г., утвърден с Постановление No 62 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., Изв., бр. 30 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 21 и 47 от 1959 г., бр. 9 и 49 от 1960 г., бр. 59 и 66 от 1962 г.; ДВ, бр. 24, 36, 44 и 99 от 1963 г., бр. 49 от 1964 г., бр. 1, 58, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г., бр. 14 от 1969 г., бр. 19 от 1972 г.; Разпореждане No 141 на Бюрото на Министерския съвет от 1972 г. (необнародвано); ДВ, бр. 59 и 67 от 1973 г., бр. 37 и 59 от 1975 г., бр. 59 от 1977 г., бр. 42 от 1980 г., бр. 21 и 101 от 1981 г., бр. 33 от 1982 г., бр. 61 от 1984 г., бр. 6 от 1987 г., бр. 59 и 70 от 1989 г., бр. 58 от 1992 г., бр. 5 и 85 от 1993 г., бр. 103 от 1996 г., бр. 18 от 1997 г. и бр. 15 от 1999 г.).
Чл.6б. (нов,ДВ,бр.48 от 1999 г.)
(1) При искане на добавка по чл.50а от Закона за пенсиите се представят удостоверение за наследници и декларация, че лицето не се намира в брак.
(2) При искане на добавка от наследодател, който не е бил пенсионер, се представят документите по чл.5.
Чл.7. (изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.89 от 1977 г.,бр.59 от 1989 г.,бр. 10 от 1992 г.,бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.) Редът и начинът за освидетелствуване на лицата, искащи пенсия въз основа на загубена трудоспособност, и за издаване на експертни решения от трудово-експертна лекарска комисия и от Централната трудово-експертна лекарска комисия се определят с наредба на Министерството на здравеопазването съгласувано с Министерството на труда и социалната политика и с Националния осигурителен институт.
Чл.8. (изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.59 от 1977 г.,бр.59 от 1989 г.,бр. 5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) Решението на трудово-експертните лекарски комисии могат да се обжалват от заинтересуваните лица и органи пред Централната трудово-експертна лекарска комисия в четиринадесетдневен срок. По отношение на освидетелстваните 14-дневният срок започва да тече от деня на връчването на решението, а по отношение на контролните органи и на останалите заинтересувани инстанции – от деня на узнаването му. Жалбите се подават чрез трудово- експертната лекарска комисия, постановила решението.
Чл.9. (изм.,ДВ,бр.7 от 1975,бр.59 от 1977 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.) Техническите грешки и пропуски в експертните решения на трудово-експертните лекарски комисии и на Централната трудово-експертна лекарска комисия се коригират с решение на комисията, която го е постановила.
Чл.10. (изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г., бр. 76 от 1996 г.) Националният осигурителен институт и неговите териториални поделения могат да изпращат пенсионни преписки на Централната трудово-експертна лекарска комисия за произнасяне, при условие, че има решение на трудово-експертната лекарска комисия по поставените въпроси. Те могат да искат Централната трудово-експертна лекарска комисия да се произнесе по правилността на решенията на трудово-експертните лекарски комисии, както и да изясни свои решения.
Чл.11. (изм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.,бр.5 от 1993 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Централната трудово-експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи независимо от това, по кой повод е обжалвано експертното решение, както и за степента на загубената трудоспособност в момента на освидетелстването.
(2) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Решенията на Централната трудово-експертна комисия са окончателни.
Чл.12. (отм.,ДВ.бр.7 от 1975 г.)
Чл.13. (отм.,ДВ.бр.7 от 1975 г.)
Чл.14. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
(1) (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.;ДВ,бр.99 от 1963 г.,бр.97 от 1969 г.,бр.59 от 1977 г.,бр.61 от 1984 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.) Пенсиите се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване.
(2) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Пенсиите по спогодба за сътрудничество в областта на социалното осигуряване се отпускат,изменят, осъвременяват, спират, прекратяват и възобновяват с разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване в дирекция „Международна дейност“ на Националния осигурителен институт.
(3) Препис от разпореждането по ал.1 и 2 се връчва в 7-дневен срок от постановяването пряко на лицето или чрез пощенската станция срещу подпис и съответно датиране.
Чл.15. (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.,бр.61 от 1984 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.) Разпорежданията по чл.14, ал.1 могат да се обжалват в 3-месечен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а разпорежданията по чл.14, ал.2 – в същия срок пред ръководителя на териториалното поделение – София-град.
(2) Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
(3) При констатиране на грешки и закононарушения ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт отменя обжалваното разпореждане и се произнася по същество.
(4) Решенията по ал.2 и 3 се съобщават на заинтересуваните страни в 7-дневен срок от постановяването им срещу подпис и съответно датиране.
(5) Решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва пред окръжния съд в едномесечен срок от получаването му. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7-дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
Чл.15а. (нов,ДВ,бр.5 от 1993 г.;отм.,бр.76 от 1996 г.)
Чл.16. (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.) Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите се изготвят по реда на Закона за административното производство.
Чл.17. (отм.,ДВ,бр.17 от 1996 г.)
Чл.18. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г., бр.48 от 1999 г.)
(1) Необжалваните в срок разпореждания на длъжностното лице по пенсионното осигуряване и решения на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт са окончателни.
(2) Влезлите в сила решения на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт могат да бъдат отменени или изменени от него по реда на чл.32 от Закона за административното производство.
Чл.18а. (отм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
Чл.19. (отм.,ДВ,бр.7 от 1975 г.)
Чл.20. (1) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.67 от 1973 г.,бр.7 от 1975 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.) Пенсии се отпускат от датата на пораждане на правото, ако молбата с необходимите документи е постъпила в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едногодишен срок от тази дата.
(2) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.) Когато молбата с необходимите документи е постъпила в териториалното поделение на Националния осигурителен институт след изтичане на едногодишния срок от пораждане на правото, пенсията се отпуска от датата на завеждане на молбата.
(3) Когато молбата за пенсия е подадена чрез предприятието, учреждението или организацията по последната месторабота на лицето, за дата на постъпване и завеждане на молбата по смисъла на предходните алинеи се счита датата на завеждането й в съответното предприятие, учреждение или организация.
(4) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.; отм.,бр.48 от 1999 г.)
(5) Социална пенсия на лицата, на които е отказана пенсия за инвалидност поради недостатъчен трудов стаж се отпуска не по-рано от датата на спиране на помощта, изплащана въз основа на член 49 от Правилника за прилагане на дял III от Кодекса на труда.
(6) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.;отм.,бр.76 от 1996 г.)
Чл.21. (1) Пенсията се спира:
а) (изм.,ДВ,бр.39 от 1968 г.,бр.3 от 1993 г.) по писмена молба на пенсионера;
б) (изм.,ДВ,бр.64 от 1968 г.) когато пенсионер, чужд гражданин, напусне страната, освен ако пенсията е отпусната за претърпяна в страната трудова злополука или ако със съответната държава има сключена спогодба или е установена взаимност;
в) (доп.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) когато пенсионер, служебно повикан, без уважителни причини не се яви на преосвидетелстване или когато повикването не е могло да стане поради това, че адресът на лицето е неизвестен;
г) (доп.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) когато не е получена шест последователни месеца или пенсионерът е пребивавал зад граница повече от шест месеца, освен ако е учащ се в чужбина или е на възраст до 18 години и живее в чужбина.
д) (нова,ДВ,бр.76 от 1996 г.) когато не се следва изплащането й на основание чл.47 от Закона за пенсиите.
(2) (изм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.) спирането на пенсиите, за случаите, неупоменати в този правилник, се извършва от деня на настъпване на причината за това.
Чл.22. (1) Пенсията се прекратява:
а) когато пенсионерът почине;
б) (зал.,ДВ,бр.59 от 1989 г.)
в) (зал.,ДВ,бр.59 от 1989 г.)
г) (зал.,ДВ,бр.59 от 1989 г.)
д) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.; отм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.)
е) (зал., ДВ,бр.59 от 1989 г.)
ж) когато децата, братята и внуците навършат възрастта, до която могат да получават наследствена пенсия;
з) (нова,Изв.,бр.104 от 1958 г.,доп.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) когато преживялата съпруга или съпруг встъпи в нов брак. При прекратяване на новия брак поради развод правото на наследствена пенсия на съпругата или съпруга от починалия съпруг или съпруга се възобновява от първо число на месеца, следващ този, през който е влязло в сила съдебното решение за развод;
(2) (зал.,ДВ,бр.59 от 1989 г.)
(3) (изм.,ДВ,бр.7 от 1993 г., бр.48 от 1999 г.) Прекратяването на пенсиите по ал.1, както и в случаите, неупоменати в правилника, се извършва от края на месеца, в който е отпаднало основанието за получаването им.
Чл.23. (изм.,ДВ,бр.59 от 1977 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по писмено предложение на длъжностното лице по пенсионното осигуряване отменя разпореждането по чл.14, ал.1 и решава въпроса по същество, когато:
а) пенсионерът си е послужил с подправени документи или с документи с невярно съдържание, за да получи пенсия;
б) с влязла в сила присъда се установи, че инвалидността, за която е получена пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление;
в) с влязла в сила присъда се установи, че смъртта на наследодателя е в резултат на извършено от наследника умишлено престъпление;
г) пенсията е неправилно отпусната или е отказано неправилно отпускането й;
д) пенсията е определена в по-голям или по-малък размер;
е) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) пенсията е неправилно спряна или прекратена или впоследствие е отпаднало основанието за спирането или прекратяването й.
(2) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Длъжностното лице по пенсионното осигуряване може да разпореди да се спре изплащането на пенсията до произнасяне на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, когато предложението по ал.1 е направено на основание букви „а“ – „г“.
(3) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(4) Когато пенсията е била неправилно отпусната или определена в по-голям размер без вина на пенсионера, изплатената неоснователно сума не се събира от него.
(5) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) Когато при решаването на въпроса по същество ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт отпусне, възстанови или определи пенсия в по-голям размер, разликата между новия и стария размер се изплаща и за минало време, но за не повече от три години считано от датата на постановяване на решението.
Чл.24. (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
Чл.25. (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г., бр.5 от 1993 г., бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г.) Спряната пенсия се възобновява по писмена молба от:
1. датата на спирането, освен ако в молбата е посочена друга дата, когато пенсията е спряна по чл. 21, ал. 1, буква „а“;
2. първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднала причината за спирането, ако искането е направено в тримесечен срок от тази дата, когато пенсията е спряна по чл. 21, ал. 1, букви „б“ и „в“; в противен случай тя се възобновява от първо число на месеца, следващ месеца, в който е постъпила молбата за възобновяване;
3. датата на спирането, когато пенсията е спряна по чл. 21, ал. 1, буква „г“;
4. датата на молбата за възобновяване, когато пенсията е спряна по чл. 21, ал. 1, буква „д“.
5. (нова,ДВ,бр.48 от 1999 г.) датата на отпадане на причината за спирането по чл.21, ал.2, ако молбата е подадена в 3-месечен срок от тази дата.
Чл.26. (1) (изм.,ДВ,бр.39 от 1986 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г., бр.48 от 1999 г.) Влезлите в сила разпореждания на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и решения на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, включително и за добавката по чл.50а от Закона за пенсиите, могат да се изменят от тях, когато се представят нови доказателства за трудов стаж, възраст, категория труд, семейно положение, трудово възнаграждение, дата на смъртта и други.
(2) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г., бр.48 от 1999 г.) Пенсията в този случай се изменя или отпуска от първо число на месеца, следващ този, през който са представени доказателствата.
(3) (изм., ДВ, бр.5 от 1993 г., бр.76 от 1996 г., бр.10 от 1998 г., бр.48 от 1999 г.) Влезлите в сила разпореждания на длъжностното лице по пенсионно осигуряване и решения на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт могат да се изменят от тях и когато пенсионерът поиска изчисляването на пенсията или на добавката по чл.50а от Закона за пенсиите да бъде извършено от възнаграждение за друг период, ако това е по-благоприятно за него. Изменението може да се прави само веднъж след отпускането, като размерът на пенсията или на добавката по чл.50а от Закона за пенсиите се определя от 1-о число на месеца, следващ месеца, през който е направено искането.
Чл.27. (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.)
(1) Техническите грешки или пропуски, допуснати в разпорежданията на длъжностното лице по пенсионното осигуряване и в решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, могат да се поправят от тях, считано от деня на отпускане или изменяне на пенсията. Лицата се уведомяват за извършените поправки и те могат да ги обжалват по общия ред.
(2) Когато се определи пенсия в по-голям размер по реда на ал.1, разликата между новия и стария размер се изплаща и за минало време, но за не повече от 3 години назад от датата на постановяване на разпореждането или решението.
Чл.28. (1) Пенсионерите и наследниците им са длъжни да съобщят на органа по пенсионно осигуряване всяко обстоятелство, което води до спиране, прекратяване или изменение на пенсията, както и адреса си при промяна.
(2) (доп.,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Пенсионер, който не съобщи своевременно за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на пенсията или върху размера й и продължава да я получава, връща неправилно получената сума с лихвата по държавните вземания.
Чл.29. (изм.,ДВ,бр.50 от 1963 г.;отм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)
Чл.30. (отм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.)
Чл.31. (изм.,ДВ,бр.12 от 1969 г.,бр.59 от 1977 г.,бр.100 от 1981 г., бр.61 от 1989 г. и бр.40 от 1991 г.) Пенсиите за особени заслуги към държавата и нацията по чл.27 от Закона за пенсиите се отпускат от Народното събрание по предложение на Министерския съвет въз основа на доклад на ръководителя на съответното ведомство.
Чл.32. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.33. (изм.,ДВ,бр.59 от 1977 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.76 от 1996 г.) Прехвърлянето на личната пенсия за особени заслуги върху наследниците се извършва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт при условията на членове 31 до 38 от закона.
Чл.33а. (нов,ДВ,бр.10 от 1992 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Персоналните пенсии по чл.45б от Закона за пенсиите се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите.
(2) Предложенията се изготвят въз основа на:
1. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) молба от лицето, адресирана до Националния осигурителен институт, която включва мотивите за отпускането на персонална пенсия, данни за самоличността на молителя и гражданското му състояние;
2. документи, които установяват липсата на основание за отпускане на друг вид пенсия (удостоверение за трудов стаж, удостоверение за наследници, заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения и други подобни);
3. мнение на кмета на общината или на населеното място;
4. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) декларация за семейното и имотното състояние и за годишния доход на членовете на семейството за 12 месеца преди искането на пенсия.
(3) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Молбата и приложените към нея документи, послужили за отпускането на персоналната пенсия, се съхраняват в Националния осигурителен институт.
Чл.34. (1) (нова,ДВ,бр.40 от 1991 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.) Към предложението на общинския съвет за отпускане на пенсия по чл.45в от Закона за пенсиите се прилагат:
1. по буква „а“ – документ, че лицето е родило и изгледало три и повече деца до 18-годишна възраст, че не са били лишавани или ограничавани родителските му права и че децата не са били настанявани в държавно заведение за отглеждане за срок по-голям от една година, освен по здравословни причини;
2. (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) по буква „б“ – решение на ТЕЛК, удостоверяващо, че болният за целия 10-годишен период е бил инвалид първа група с чужда помощ или се е нуждаел от постоянна помощ, а за лица до 16-годишна възраст – с решение на ЛКК при детско отделение на съответната обединена районна болница или на специализирана болница или отделение по профила на заболяването;
3. (нова,ДВ,бр.76 от 1996 г.) декларация за семейното и имотното състояние и за годишния доход на членовете на семейството за 12 месеца преди искането на пенсия.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Решение за внасяне на предложение в Министерския съвет за отпускане на пенсия по чл.45в от Закона за пенсиите се взема на сесия на общинския съвет. Пенсиите се отпускат по доклад на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
Чл.34а. (нов,ДВ,бр.10 от 1998 г.) В годишния доход по смисъла на чл. 45а, ал. 1, буква „б“ от Закона за пенсиите не се включват:
1. добавките и компенсациите, изплащани към пенсиите, с изключение на добавката по чл. 46, ал. 4 от Закона за пенсиите;
2. помощите, отпуснати при условията и по реда на Правилника за социално подпомагане, приет с Постановление № 398 на Министерския съвет от 1997 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 2 от 1998 г.);
3. специалните социални помощи, отпуснати по програми за спешно социално подпомагане.

II. Пенсия за изслужено време и старост

Чл.35. (1) (изм. и доп.,Изв.,бр.65 от 1960 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г., бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) При трудов стаж от различни категории труд пенсия се отпуска по условията на по-благоприятната категория, ако лицето има най-малко две трети от изискуемия се за тази категория трудов стаж, без този зачетен в повече от календарното време. Това правило не се прилага за трудов стаж, положен при специфичните условия на точки от 66а до 66к включително от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране.
(2) След като се определи категорията, по която следва да се отпусне пенсията, трудовият стаж се превръща към тази категория, като 3 години трудов стаж от I категория се зачитат за 4 години от II категория и за 5 години от III категория и обратно.
(3) (изм.,ДВ,бр.109 от 1967 г.) При смесен трудов стаж от I и II категория труд, който поотделно е по-малък от две трети от изискуемия се за съответната категория, пенсията се отпуска по условията за II категория, ако трудовият стаж от I и II категория общо е не по-малък от 13 години и 4 месеца.
(4) Трудовият стаж от II категория за жените не може да се превръща в III категория, но може да допълва трудовия им стаж от III категория без превръщане.
Чл.36. (отм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)
Чл.37. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
(1) За трудов стаж при пенсиониране на лицата по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите се зачита:
1. изслуженото време на кадрова военна служба;
2. изслуженото време на офицерски и сержантски длъжности в Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието и в Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения.
(2) (нова,ДВ,бр.10 от 1972 г.) Трудовия стаж по ал.1 се зачита за I категория труд.
(3) (нова,ДВ,бр.10 от 1972 г.;изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.) При пенсионирането по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите увеличението от 2 на сто по чл.10, ал.2 от закона се дава за трудов стаж над 20 години.
Чл.38. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр. 10 от 1972 г.) Трудовият стаж, извън този по чл.37, може да допълва чрез превръщане трудовия стаж за пенсиониране на лицата по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите при условие, че е придобит преди освобождаването им от кадрова военна служба или от Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието и от Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения.
(2) Трудовият стаж по ал.1 може да допълва трудовия стаж при пенсиониране на лицата по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите само при наличие на 13 години и 4 месеца действително изслужени по чл.37, а за лицата по чл.6, ал.2 от Закона за пенсиите – 10 години действително изслужени на длъжности от летателния състав и от съставите на подводните съдове.
Чл.39. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) При пенсиониране по условията на чл.6 и чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите трудовият стаж по чл.37 се зачита при взаимно допълване.
Чл.40. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Уволнените и непридобили право на пенсия по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите се пенсионират като граждански лица по съответната категория труд.
Чл.41. (отм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.;нов,бр.40 от 1991 г.)
(1) (пред.чл.41,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите е трудовият стаж положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения. За учителски трудов стаж се счита и трудовия стаж на директорите и зам.директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа.
(2) (нова,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.
(3) (нова,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Учебни и възпитателни заведения по смисъла на ал. 1 са създадените по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление No 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.).
Чл.41а. (нов,ДВ,бр.12 от 1997 г.)
(1) Лицата, освободени от учителска длъжност, придобиват право на пенсия за изслужено време и старост по чл.5, ал.1 от Закона за пенсиите при 20 години учителски трудов стаж и 52-годишна възраст за жените и 25 години учителски трудов стаж и 57-годишна възраст за мъжете.
(2) Пенсията по ал.1 се определя по чл.10 от Закона за пенсиите в размер, намален с 0,5 на сто за всеки месец, недостигащ на лицата до навършването на 55-годишна възраст за жените и съответно 60-годишна възраст за мъжете.
(3) Пенсията по ал.2 се изплаща от Учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт до навършването на 55-годишна възраст за жените и 60-годишна възраст за мъжете.
Чл.41б. (нов,ДВ,бр.12 от 1997 г.)
(1) Учителите, придобили право на пенсия по чл.5, ал.1 от Закона за пенсиите, които се пенсионират след навършването на изискващата се възраст за III категория труд, получават към пенсията си добавка, определена в размер 0,1 на сто от основния размер на пенсията по чл.10, ал.1 от Закона за пенсиите за всеки месец учителски трудов стаж, положен след 1 януари 1997 г.
(2) Добавката по ал.1 се изплаща от Учителския пенсионен фонд към Националния осигурителен институт над ограничението по чл.47в от Закона за пенсиите.
Чл.42. (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.;доп.,бр.103 от 1990 г;изм.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) Когато изчисленият размер на пенсията заедно с увеличението по чл.10, ал.2 и 3 от Закона за пенсиите е по-малък от минималния размер, той се приравнява към него.
Чл.43. (отм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.;нов,бр.43 от 1990 г.;отм.,бр.76 от 1996 г.)
Чл.44. (изм.,Изв.,бр.4 от 1962 г.;ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.10 от 1972 г.,бр.65 от 1975 г.;бр. 61 от 1984 г.,бр. 32 от 1985 г.;нов, ДВ, бр.5 от 1993 г.) Включването на трудовото възнаграждение от трудов стаж, положен след пенсионирането в брутното трудово възнаграждение, от което се определя новата пенсия по чл.50б от Закона за пенсиите, се извършва при спазване на изискванията на чл.11 от Закона за пенсиите.
Чл.45. (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г)

III. Пенсии за инвалидност

Чл.46. (1) Правото на пенсия за инвалидност се поражда от началната дата на настъпването на инвалидността. При пенсия за инвалидност поради общо заболяване към тази дата лицето трябва да има изискуемия се трудов стаж по чл.19 от Закона за пенсиите.
(2) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Правото на пенсия за инвалидност на лицата по чл.6 и 7 от Закона за пенсиите, както и правото на военноинвалидна пенсия се поражда от деня на уволнението, ако то не предхожда определената дата на инвалидизирането.
(3) (нова,ДВ,бр.101 от 1966 г.;изм.,бр.76 от 1996 г.) Лицата по чл.24, буква „д“ от Закона за пенсиите имат право на гражданскоинвалидна пенсия, ако са пострадали при условията на чл.56,57 и 58 от този правилник.
Чл.47. При определяне на пенсия за инвалидност поради трудова злополука, професионално заболяване или общо заболяване, когато лицето няма 12 месеца трудов стаж, пенсията се изчислява от средното месечно брутно възнаграждение за наличния му трудов стаж.
Чл.48. (1) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) При определяне размера на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване увеличението по чл.21 от Закона за пенсиите се дава върху пенсията, изчислена по реда на чл.20 от закона. Когато изчисленият размер на пенсията заедно с увеличението по чл.21 от закона е по-малък от минималния размер, той се приравнява към него.
(2) (нова,ДВ,бр.40 от 1991 г.) Увеличението на пенсията по чл.21, ал.2 от Закона за пенсиите се дава от първо число на месеца, следващ месеца, през който е навършена необходимата възраст.
Чл.49. Когато лицето има трудов стаж от различни категории, при определяне на продължителността му за право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и добавките към размера на тази пенсия, не се прави превръщане на трудовия стаж от една категория към друга.
Чл.50. На пенсионер по трудова злополука, претърпял нова такава, даваща право на пенсия, новата пенсия се изчислява въз основа на по-голямото средно месечно брутно трудово възнаграждение, което е получавал преди първата или преди втората злополука, съобразно групата инвалидност, в която попада с оглед на страданията, придобити от двете злополуки.
Чл.51. (1) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Първа група инвалидност се определя: на лица, които поради здравословното си състояние са загубили напълно трудоспособността си за какъвто и да е било труд; на лица с най-тежки трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания (недъзи) – по списък утвърден от министъра на здравеопазването, някои от които могат да бъдат приспособени към труд при създаването на специални за тях условия.
(2) С инструкция, одобрена от министъра на здравеопазването се определя кои инвалиди от I група се нуждаят от постоянна чужда помощ.
Чл.52. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Втора група инвалидност се определя: на лица, които поради здравословното си състояние са загубили трудоспособността си както за своята професия, така и за каквато и да е била друга професия, но могат да бъдат приспособени към труд при специално създадени за тях условия; на лица с тежки трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания (недъзи) – по списък, утвърден от министъра на здравеопазването, някои от които могат да бъдат приспособени към професионален или друг труд при специално създадени за тях условия.
Чл.53. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Трета група инвалидност се определя: на лица, които поради здравословното си състояние са променили или трябва да променят професията си с друга по-ниска квалификация или са променили или трябва да променят условията на труда в своята професия; на лица с тежки трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания (недъзи) – по списък, утвърден от министъра на здравеопазването.
Чл.54. (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.,бр.76 от 1996 г.; отм.,бр.10 от 1998 г.)
Чл.55. (1) Когато лице със страдания, придобити преди постъпването му на работа, е загубило възможността да извършва работата, към която се е приспособило, вследствие на прибавило се ново заболяване през време на трудовата дейност или вследствие на трудова злополука, при определяне на следващата му се група инвалидност се вземат под внимание и страданията, които са съществували преди започване на трудовата му дейност, съответно преди злополуката.
(2) Основанието за определена група инвалидност се загубва в случаите, когато при преосвидетелствуването се установи, че здравословното състояние се е подобрило по отношение на новополученото заболяване и лицето е станало отново трудоспособно за работата, към която се е приспособило.

IV. Трудови злополуки

Чл.56. За трудова злополука се считат всички травматични увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и всяко увреждане на здравословното състояние настъпило в резултат на работа при извънредни обстоятелства или ненормални за дадената професия условия, ако са довели до временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на осигурените.
Чл.57. За трудови се считат злополуките станали:
а) през време на каквато и да е работа, извършвана по нареждане, или при работа, извършвана без нареждане, но в интерес на предприятието, учреждението или организацията;
б) през време на почивките, прекарани при предприятието, учреждението или организацията;
в) когато осигуреният пострада при спасяване на човешки живот или обществено имущество;
г) през време, когато осигуреният отива на работа или се връща от работа;
д) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
е) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
ж) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) при изпълнение на обществени задължения, свързани с предприятието, учреждението или организацията, в която лицето работи;
з) (нова,ДВ,бр.53 от 1967 г.;отм.,бр.5 от 1993 г.)
и) (доп.,ДВ,бр.42 от 1980 г.) с лица, привлечени за доброволни сътрудници на органите на Министерството на вътрешните работи по сигурността на страната, спазване на обществения ред и в борба срещу престъпността и нарушенията при изпълнение на възложените им задачи, както и с членовете на доброволен противопожарен отряд и граждани при или по повод изпълнение на задачи по противопожарната охрана.
Чл.58. (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Към трудова злополука се приравняват и професионалните заболявания, посочени в Таблицата за професионалните заболявания, утвърдена с Постановление No 3 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., Изв., бр. 5 от 1958 г.; изм., бр. 18 от 1964 г. и бр. 61 от 1974 г.).
Чл.58а. (нов,ДВ,бр.49 от 1964 г;отм.,бр.5 от 1993 г.)
Чл.59. Няма налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Чл.60. (1) Установяването на трудовата злополука и професионалното заболяване става по реда на чл.159 от Кодекса на труда.
(2) (нова,ДВ,бр.70 от 1990 г.;отм.,бр.5 от 1993 г.)
Чл.61. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Пострадали при бойни действия по смисъла на чл.17, ал.2 и чл.26, ал.2 от Закона за пенсиите се считат лица, които в резултат на сражение или престрелки са получили наранявания или е последвала смърт.
Чл.62. (1) Обстоятелствата на пострадването на лицата с право на гражданскоинвалидна пенсия по чл.24 от закона се установява с акт за злополука, съставен по реда и условията на чл.156 от Кодекса на труда и чл.25 от Закона за пенсиите.
(2) Съставител на акта за злополука е:
а) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) за лица, пострадали при изпълнение на граждански или обществен дълг – кметът или упълномощено от него лице;
б) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) за лица, пострадали случайно от органите на властта при изпълнение на служебните им задачи – ръководителят на учреждението, в което служи органът на властта, причинил страданието на лицето или кметът;
в) за членовете на Доброволната организация за съдействие на отбраната и за членовете на физкултурните колективи – председателят на съответната организация;
г) за учащите се – директорът на учебното заведение;
д) (нова,ДВ,бр.101 от 1966 г.) за затворниците – началникът на затвора, трудово-поправителното общежитие или поправителния дом;
е) (нова,ДВ,бр.53 от 1967 г.;изм.,бр.59 от 1977 г.,бр.73 от 1979 г.; отм.,бр.5 от 1993 г.)
ж) (доп.,ДВ,бр.42 от 1980 г.) за лицата, привлечени за доброволно съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи по сигурността на страната, спазването на обществения ред и в борбата срещу престъпленията и нарушенията, както и членове на доброволен противопожарен отряд и граждани при или по повод изпълнение на задачи по противопожарната охрана – началникът на съответното поделение на Министерството на вътрешните работи.
(3) За производствена практика по смисъла на чл.24, буква „г“ от Закона за пенсиите се считат практическите занимания във връзка с учебния процес във всички учебни заведения както и задължителната практика извън учебните заведения след завършване на определен период от обучението.
Чл.63. (1) Обстоятелствата на пострадването на лицата по чл.6, чл.7, ал.1 и чл.25, ал.1 от Закона за пенсиите се установяват с медицинско свидетелство от ведомствената медицинска комисия, утвърдена от висшестоящата медицинска комисия. Заключенията на ведомствената медицинска комисия по отношение на причинната връзка са задължителни за трудово-експертните лекарски комисии.
(2) За лицата по чл.25, ал.2 и 3 от закона обстоятелствата на пострадване се установяват с удостоверение от командването на частта, на която са съдействували, или в която са служили.
(3) Лицата, които направят искане за военноинвалидна пенсия след уволнението си, без да са били освидетелствувани от военномедицинска комисия установяват обстоятелствата, че са били на военна или трудова служба и са пострадали през време на службата, с документ от съответното поделение или военна болница. При освидетелствуването на такива лица трудово-експертната лекарска комисия дава заключение дали констатираното страдание е резултат на пострадване, получено през време на службата.
Чл.64. (изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.,бр.59 от 1989 г.) Трудово-експертните лекарски комисии се произнасят по въпроса за причинната връзка между заболяването (смъртта) и условията на труда, описани в акта на злополуката или заместващото го съдебно решение и данните от направената анкета, ако такава е извършена. Органът, който отпуска пенсия, определя дали станалата злополука е трудова.

V. Определяне на началната дата за настъпване на инвалидността

Чл.65. Когато лицето е било в отпуск по болест и е преминало в инвалидност за начална дата на настъпване на инвалидността се счита датата, от която е прекратено паричното обезщетение за временна нетрудоспособност.
Чл.66. (1) Когато лицето не е ползувало отпуск по болест, не работи или е преминало на работа с по-ниска квалификация поради заболяването си датата на настъпване на инвалидността се определя въз основа на представените медицински документи и здравословното състояние или освидетелствуването.
(2) В случаите, когато липсват медицински документи и здравословното състояние при освидетелствуването не дава възможност за определяне на началната дата на инвалидността, за такава се приема датата на освидетелствуване.

VI. Наследствени пенсии

Чл.67. (1) Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца.
(2) (доп.,Изв.,бр.104 от 1958 г.; отм.,бр.5 от 1993 г.)
(3) (нова,Изв.,бр.4 от 1962 г.) Осиновените деца имат право на пенсия от рождените си родители и от роднините си по произход и обратно освен в случаите, когато родителят на осиновения е съпруг на осиновителя. Това право се отнася и за заварените пенсионери.
(4) (нова,Изв.,бр.4 от 1962 г.) При отмяна на осиновяването, осиновените деца възстановяват правото си на пенсия от рождените си родители, от роднините си по произход и обратно.
Чл.68. Считат се за нетрудоспособни наследници, които попадат в една от групите инвалидност.
Чл.69. (1) Издържани по смисъла на чл.31 от закона са наследниците, които системно са получавали от наследодателя си по-голямата част от нужните за издръжката им средства.
(2) (изм.,Изв.,бр.4 от 1962 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.5 от 1993 г.) Преживелият съпруг и децата се считат за издържани от наследодателя, макар и да работят.
(3) (нова,ДВ,бр.49 от 1964 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.) Достатъчно средства за издръжка по смисъла на чл.31, ал.3 от Закона за пенсиите са доходите над размера на социалната пенсия, без да се имат предвид доходите от наследствени пенсии.
Чл.69а. (нов,ДВ,бр.10 от 1998 г.)
(1) Учащи се по смисъла на чл.31, ал.1, буква „а“ от Закона за пенсиите са:
1. лицата, независимо от степента и формата на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и в организациите по чл. 47 от същия закон;
2. учениците, които продължават средното си образование след навършване на 18-годишна възраст в училищата, създадени по реда на Закона за народната просвета, независимо от степента и формата на обучение.
(2) Не са учащи се лицата, които са прекъснали обучението, освен ако прекъсването се дължи на тежко и продължително заболяване, както и на бременност, раждане и отглеждане на малко дете, но общо за срок не повече от две години.
(3) Лицата, завършващи последния курс на обучение, са учащи се до дипломирането си, но не по-късно от края на първата редовна поправителна сесия за курса.
Чл.70. (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
(1) Когато пенсионер с лична пенсия за трудова злополука, с гражданскоинвалидна или военноинвалидна пенсия почине от страданието, за което е била отпусната пенсията, на наследниците се определя наследствена пенсия от следващата се лична пенсия за I група инвалидност. Тази разпоредба се прилага и в случаите, когато почине лице с право на такава пенсия.
(2) При смърт на пенсионер с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за III група инвалидност на наследниците му се определя наследствена пенсия от следващата се лична пенсия за II група инвалидност.
Чл.71. (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)
(1) Пенсията за деца, загубили двамата си родители се определя като наследствена пенсия за трудова злополука от сбора на брутното трудово възнаграждение на двамата родители, без да се вземат предвид другите наследници с право на пенсия, ако има такива. На последните се определя следващата им се пенсия, като се изхожда от общия брой на наследниците с право на пенсия, включително и децата.
(2) (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.;нова,бр.5 от 1993 г.) Когато наследствената пенсия не може да се определи от сбора на трудовите възнаграждения и наследниците са били осигурени за всички осигурителни случаи или само за трудова злополука, наследствената пенсия се определя в размерите по чл.32 от Закона за пенсиите от сбора на личните пенсии за трудова злополука при първа група инвалидност.
(3) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Когато единият от наследодателите е бил осигурен за всички осигурителни случаи или само за трудова злополука, а другият не е бил осигурен, но е получавал или има право на военноинвалидна или гражданскоинвалидна пенсия, наследствената пенсия се определя в размерите по чл.32 от Закона за пенсиите от сбора на пенсиите съответно за първа група инвалидност поради трудова злополука и първа група инвалидност за другия вид пенсия.
(4) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Когато нито един от родителите не е осигурен за всички осигурителни случаи или само за трудова злополука и са получавали или имат право на гражданскоинвалидна или военноинвалидна пенсия, наследствената пенсия се определя в размерите по чл.32 от Закона за пенсиите от сбора на съответните видове пенсии за първа група инвалидност.
(5) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Пенсиите по чл.34, ал.3 се отпускат за срока на редовната военна служба, но не по-късно от съответната възраст, посочена в чл.31, ал.1, буква „а“.
Чл.71а. (нов,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Наследниците на безвестно отсъствуващ пенсионер или на осигурен, който има право на пенсия, получават временно наследствена пенсия след влизане в сила определението на съда за обявяване на отсъствието. Пенсията се отпуска от датата, от която съдът е приел лицето за безвестно отсъстващо. Тази пенсия става постоянна, след като смъртта на лицето се обяви по съдебен ред. Ако отсъстващият се окаже жив, наследствената пенсия се възстановява в приход на бюджета на Държавното обществено осигуряване без лихва.
Чл.72. (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Наследствената пенсия се отпуска общо за всички правоимащи лица и се разделя поравно между тях.

VII. Пенсии на лица, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия

Чл.73. (1) Личните пенсии за старост на лицата от дял V от Закона за пенсиите се състоят от основа и добавка. Размерите на основата и добавката се определят в зависимост от месечната вноска и времеучастието в осигуровката съгласно следващата таблица:

ТАБЛИЦА
(изм.,ДВ,бр.102 от 1974 г.,бр.61 от 1984 г и бр.40 от 1991 г.)

(2) Общият годишен размер на личната пенсия за старост се получава, като към основата се прибави съответната добавка, умножена по броя на месечните вноски, които са платени след навършване на 25-годишно участие в осигуровката.
(3) (изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.) В случаите на последователно участие с вноски от различни категории изчислява се средната месечна вноска за времеучастието в осигуровката през последните 10 години трудов стаж, от които се определя размерът на личната пенсия за старост.
(4) Участието с вноски по отменения Закон за осигуряване на занаятчиите служи за допълване на трудовия стаж и ще се вземе предвид при изчисляване на пенсията.
(5) Трудовият стаж на лицата, упражняващи самостоятелно занаят или свободна професия се счита за III категория.
Чл.74. (отм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
Чл.75 (1) Пенсията за инвалидност се отпуска, ако инвалидността е настъпила по време на работа като осигурен с редовно платени осигурителни вноски или не по-късно от две години след последната редовна вноска.
(2) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.;изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя в зависимост от групата инвалидност и участието на лицата в осигуровката, изчислен в съответните проценти по чл.20 от Закона за пенсиите. Пенсията се изчислява от годишния доход, отговарящ на средната месечна вноска за цялото времеучастие в осигуровката.

VIII. Зачитане на трудов стаж

Чл.76. Трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита:
а) времето, прекарано на работа по трудов договор от работници и служители в държавни, обществени и кооперативни предприятия и лица срещу трудово възнаграждение независимо от начина на заплащането му;
б) времето, през което лицата са работили като членове на трудово-производителни кооперации; на риболовни, горски и тютюнопроизводителни кооперации, ако не получават или нямат право на пенсии като земеделски стопани, както и на работници, организирани в осигурителни задруги;
в) времето, през което културните дейци, журналисти и адвокати са работили и са правили пенсионни осигурителни вноски;
г) времето, през което лицата са работили като шофьори от Съюза за обществен автомобилен транспорт (СОАТ, бивш СТОП) или като шофьори при преносно-превозните задруги, работещи със собствени моторни коли;
д) времето, през което лицата са упражнявали самостоятелно занаят или свободна професия – художници, скулптори, музиколози, концертиращи артисти, лекари, зъболекари, зъботехници, акушерки, архитекти, инженери и техници, както и доброволно осигурените;
е) (нова,ДВ,бр.65 от 1975 г.; доп.,бр.48 от 1999 г.) времето след 01.01.1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили в трудово-кооперативни земеделски стопанства;
ж) (нова,ДВ,бр.94 от 1979 г.) членството в ТКЗС, през периода от 9.9.1944 до 01.01.1957 г., през който лицата са работили в ТКЗС или са били на разположение в същото не по-малко от 8 месеца в една календарна година;
з) (нова,ДВ,бр.70 от 1989 г.) времето, през което лицата, образували фирми, работили по договор за аренда, произвеждали селскостопанска продукция при заплащане на акорд, упражнявали трудова дейност въз основа на регистрация, и индивидуалните земеделски стопани са били осигурявани върху доход от тази дейност;
и) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.;изм.,бр.85 от 1993 г.) времето, през което лицата са осигурени по Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (ДВ.,бр.58 от 1992 г.);
Чл.77. (1) (изм.,Изв.,бр.104 от 1958 г.) Трудов стаж за времето преди 01.01.1958 г. на лицата със свободни професии и на лицата, които са били задължени само да внасят осигурителните си вноски, се зачита от датата на включването им в съответната осигуровка съгласно приложеният към правилника списък при условие, че са направили осигурителните си вноски.
(2) Направените вноски по отменени осигурителни закони и разпоредби се зачитат при пенсиониране.
Чл.78. (1) (изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Зачита се за трудов стаж времето, прекарано в платен стаж, предвидено по законни разпоредби, когато е положен след дипломирането.
(2) (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Зачита се за трудов стаж времето, прекарано на служба без заплата от лица, които са били назначени от различни ведомства на длъжности, определени от Министерството на труда и социалната политика.
Чл.79. (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г., бр.48 от 1999 г.) Зачита се за трудов стаж от трета категория при пенсиониране времето, през което работниците и служителите са получавали обезщетения за безработица в сроковете, определени с нормативен акт.
Чл.79а. (нов,ДВ,бр.7 от 1975 г.;изм.,бр.86 от 1977 г.,бр.40 от 1991 г.) Зачита се за трудов стаж от трета категория времето, прекарано:
1. в редовна аспирантура след 01.09.1946 г.;
2. на обучение в професионално-техническите училища по сградостроителство и по минно дело само на лицата, които са работили най-малко 5 г. по специалността си в производството;
3. В школи, курсове и др. за преквалификация на съкратени служители, които са преминали на работа в материалното производство по реда и условията на Разпореждане No 222 на Министерският съвет от 1964 г., както и времето, през което тези лица са останали без работа, но не повече от 3 месеца;
4. от съкратените работници след 31.01.1967 г. поради внедряването на нова техника и технология и на по-прогресивна организация на производството и труда, на обучение в курсове, школи и други форми на преквалификация, както и времето, през което те са останали без работа, но не повече от 6 месеца.
Чл.80. Зачита се за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.
Чл.81. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория.
Чл.82. (доп.,Изв.,бр.65 от 1960 г.)
(1) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Времето, прекарано вън от работа поради уволнение, което е признато за неправилно от съда, помирителната комисия или администрацията, както и уволнените поради задържане от властите, срещу които не е възбудено наказателно преследване или възбуденото наказателно преследване е било прекратено, или пък са били оправдани, се зачита за трудов стаж от категорията на трудовия стаж преди уволнението.
(2) (нова,ДВ.,бр.79 от 1970 г.) При условията на предходната алинея се признава за трудов стаж, без право на заплащане, и времето, прекарано в изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда наказание „лишаване от свобода“, признато впоследствие по съответният ред за неоснователно наложено.
Чл.83. Зачита се за трудов стаж времето, прекарано на работа от чужди граждани в България при условията, важащи за български граждани.
Чл.83а. (нов,ДВ,бр.7 от 1975 г.;отм.,бр.5 от 1993 г.)
Чл.84. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.85. (изм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.) Трудовият стаж, придобит извън страната, се зачита по условията на спогодба, сключена между Република България и съответната страна.
Чл.85а. (нов,ДВ,бр.7 от 1975 г.) Зачита се за трудов стаж, без да се правят осигурителни вноски, и времето, прекарано на работа след 09.09.1944 г. в международни организации от български граждани, назначени в тях със съгласие на компетентните държавни органи.
Чл.85б. (отм.,ПМС No 60 от 1980 г.)
Чл.86. (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Зачита се за трудов стаж от съответната категория изслуженото време от български граждани на румънска служба, както и времето след 1 юли 1924 г. до края на 1940 г. прекарано на работа в Румъния по трудов договор в обществени и кооперативни учреждения, предприятия и организации или при частни предприятия и лица, без да се изисква да са внесени осигурителни вноски. Зачита се за трудов стаж и участието с вноски в Румънския осигурителен институт от лицата, упражнявали самостоятелно занаят или свободна професия.
Чл.87. Зачита се за трудов стаж, времето, прекарано на фронта от нещатните участници във войните от 5 октомври 1912 г. до 28 юли

1913 г., от 1 октомври 1915 г. до 28 септември 1918 г. и от 9 септември 1944 г до 31 октомври 1945 г.
Чл.88. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.89. Зачита се за трудов стаж времето, прекарано от работещите и служителите в принудителна безработица, вследствие на противоеврейските закони и мерките за периода от отстраняването им от работа до 9 септември 1944 г.
Чл.90. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.;нов,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Зачита се за трудов стаж от I категория при пенсиониране времето, изслужено на:
1. кадрова военна служба;
2. офицерски и сержантски длъжности в Министерството на вътрешните работи;
3. офицерски и сержантски длъжности в Министерството на транспорта;
4. офицерски и сержантски длъжности в Националната следствена служба;
5. офицерски и сержантски длъжности в Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието;
6. офицерски и сержантски длъжности в Специализираната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения;
7. офицерски и сержантски длъжности в Строителните войски;
8. длъжности „следователи“ и „помощник-следователи“ от Националната следствена служба.
Чл.90а. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.91. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.92. (1) (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.;ДВ,бр.92 от 1969 г,бр.10 от 1972 г.,бр.40 от 1991 г.,бр.76 от 1996 г.) Службата на лицата на кадрова военна служба се зачита:
а) в мирно време: службата в граничните застави и командатури, на стражевите военноморски кораби, торпедните катери и преследвачите на подводни лодки – една година за година и половина; службата в летателния състав от витломоторната авиация и на парашутистите – една година за година и четири месеца, а службата в реактивната авиация, в екипажите на подводните лодки и във водолазния подводен състав – една година за две години;
б) във военно време: службата на кадровите военнослужещи от Българската армия и от войските на Министерството на вътрешните работи, които непосредствено участват в оперативната зона на бойните действия – една година за две години.
(2) (зал.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
(3) В случаите по буква „а“ зачетеното в повече от календарното време, с изключение на летателния състав от авиацията, на екипажите на подводните лодки и на водолазния подводен състав от въоръжените сили и приравнените към тях, се взема предвид само за изчисляване на добавките от 2% по чл.10, ал.2 от Закона за пенсиите.
Чл.93. (изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.,бр.76 от 1996 г.)
Службата на лицата от летателния състав в гражданската авиация се зачита година за година и половина, ако са прелетели 400 и повече часа през годината. В този случай зачетеното в повече време се взема предвид само при изчисляване на процентното увеличение по чл.10, ал.2 от закона.
Чл.94. (1) На работниците, заети непосредствено на работа в манипулацията на тютюна, всяка календарна година, през която са работили 5 и повече месеца за периода от юли 1924 г. до 9 септември 1944 г., се зачитат за пълна година трудов стаж.
(2) За работници от тютюневата манипулация се считат и работниците в тютюневите складове на цигарените фабрики, заети непосредствено в манипулацията на тютюна.
Чл.94а (нов,Изв.,бр.54 от 1962 г.)
(1) Времето прекарано на работа по отглеждането на тютюна и по тютюнопроизводството в трудово-кооперативните земеделски стопанства от работниците, инженерно-техническия персонал и служителите от предприятията на тютюневата промишленост (членовете или нечленовете на трудово-кооперативните земеделски стопанства), преминали временно на работа в ТКЗС съгласно т.3, алинея последна от Постановление No 21 на ЦК на БКП и Министерския съвет от 12 февруари 1962 г., се зачита за трудов стаж от категорията на работата, която работникът или служителят е изпълнявал в предприятието на тютюневата промишленост преди отиването на работа в трудово-кооперативното стопанство.
(2) По условията на предходната алинея са зачита само времето прекарано на работа през периодите от 1 май до 31 октомври при заетост пълен трудов ден.
Чл.94б. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.94в. (нов,ДВ,бр.7 от 1975 г.) На сезонните работници в консервната промишленост, в производството на строителни материали, тютюневата промишленост, в брането и манипулирането на селскостопански произведения, плодове и зеленчуци за вътрешния пазар и износ, в горските разсадници, в залесяването и отглеждането на млади горски насаждения всяка календарна година, през която са работили най-малко 8 месеца в тези отрасли и дейности, се зачита за пълна година трудов стаж.
Чл.95. (нов,ДВ.бр.20 от 1985 г.;отм.,бр.5 от 1993 г.;нов,бр.97 от 1996 г.)
(1) Зачита се за трудов стаж III категория времето след 1 януари 1996 г., през което родител или осиновител на дете инвалид е полагал постоянни грижи за него до навършване на 16-годишна възраст, поради което не е работил по трудово правоотношение и не е бил осигурен.
(2) Правото по ал.1 се ползва от родител или осиновител на дете инвалид,чието състояние налага постоянни грижи и детето не е настанено в здравно или социално заведение.
(3) Обстоятелството, че увреждането на детето налага постоянни грижи, се установява с решение на лекарска консултативна комисия (ЛКК) при детско отделение на съответната обединена районна болница или на специализирана болница, или на отделение по профила на заболяването.

IX. Начин на изчисляване на трудовия стаж

Чл.96. (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
(1) Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
(2) За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време и са получили възнаграждение не по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност.
(3) При подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен.
(4) При изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал.3.
(5) Трудовият стаж на лицата, работили в предприятия, където установеното отчитане на производството не съвпада по време с календарните месеци, поради което броят на отработените надници е по-малък или по-голям от броя на работните дни в календарните месеци, се определя, като се съберат отработените дни през отчитания период и се разделят на 21, съответно на на 25. Във всички случаи обаче не може да се зачетат за трудов стаж повече дни от броя на календарните дни за съответния период.
(6) Когато в документа за трудов стаж е вписано само трудовото възнаграждение, без да са посочени отработените дни, броят им се определя, като се раздели сумата на трудовото възнаграждение на среднодневното брутно трудово възнаграждение, изчислено от средната месечна брутна работна заплата за страната по време на полагане на трудовия стаж.
(7) (изм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.) На работещите в селското стопанство, включително на земеделските стопани кооператори, от 1 юли 1975 г. до 20 май 1995 г. за една година трудов стаж се зачита, ако през календарната година са изработили най-малко 200 дни непосредствено на производствена работа в растениевъдството или 250 дни в другите селскостопански дейности. Трудовият стаж в месеци, когато са изработени по-малко от 200, съответно 250 дни, се определя, като сборът на изработените дни през календарната година се раздели на 25.
(8) (нова,ДВ,бр.48 от 1999 г.) Трудовият стаж на земеделските стопани-кооператори, придобит от 1 януари 1957 г. до 30 юни 1975 г. включително, се зачита съобразно разпоредбите, действали по време на полагането му.
Чл.96а. (нов,ДВ,бр.7 от 1975 г.)
(1) (изм.,бр.45 от 1975 г.,бр.5 от 1993 г.) Трудовият стаж положен до края на 1989 г. на работниците и на земеделските стопани-кооператори, които отглеждат тютюн или други култури на акорд (индивидуален или семеен), се определя, като действителното получено трудово възнаграждение за целия работен период се раздели на тарифната ставка за втори разряд по тарифната мрежа за работниците в растениевъдството и животновъдството в държавните организации за селскостопанска дейност.
(2) Общото количество работни дни, изразходвани за семейно обработване на определени декари, се разделя поравно между трудоспособните членове на семейството, взели участие в обработването. Към установения по този начин трудов стаж се прибавят и действително отработените дни при друг вид работа, като се спазват разпоредбите на предходния член.
Чл.96б. (нов,ДВ,бр.70 от 1989 г.)
(1) (пред.чл.96б,изм.,ДВ,бр.85 от 1993г.) Трудовият стаж на лицата по чл.76, буква „з“ се определя в години, месеци и дни за времето, през което са правени осигурителни вноски.
(2) (нова,ДВ,бр.85 от 1993 г.) За един месец трудов стаж на лицата, осигурявани по раздел II от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, се зачита времето, за което е внесена осигурителна вноска върху сума не по-малка от минималната работна заплата за страната. Зачетеният трудов стаж не може да бъде по-дълъг от периода на изпълнение на договора.
Чл.97. Трудовият стаж на лекторите, преподавателите в различните учебни заведения, читалищата и организациите, се определя, както следва:
а) за един месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите учебни заведения – 50 часа;
б) при по-малко от 75, съответно 50 часа месечно, трудовият стаж се зачита за толкова дни, колкото се получават при разделянето на общия брой на изработените часове с цифрата 3, съответно 2.
Чл.98. (1) (изм.,Изв.,бр.4 от 1962 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) На наетите на работа при държавните, кооперативните или обществените предприятия или организации лица по трудов договор и на членовете на трудово-производителните кооперации, без определено работно време, заплащани според изработеното (процент и пр.), както и на членовете на трудово-производителните кооперации, работещи в дома си, се зачита за една година трудов стаж времето, през което са реализирали годишен доход не по-малко от минималната годишна заплата по държавните щатни таблици или тарифни условия, ако за всеки месец поотделно са заработили не по-малко от половината на минималната месечна заплата.
(2) За годината, през която са реализирали по-малко от посоченото в предходната алинея трудово възнаграждение, трудовият стаж се определя помесечно, като сумата, получена за годината се дели на съответната минимална месечна заплата.
(3) В случаите, когато за отделен месец е реализирано по-малко от половината на минималната месечна заплата, зачитат се за трудов стаж толкова дни, колкото се получават, като се раздели получената сума на съответното минимално месечно възнаграждение.
(4) (нова,ДВ,бр.97 от 1969 г.) Трудов стаж положен до 31.XII.1967 г. се изчислява съобразно разпоредбите, действуващи по време на полагането му.
(5) (пред.ал.4,ДВ,бр.97 от 1969 г.) Месеците, през които не е отчетена продукция, не се зачитат за трудов стаж.

X. Време, което не се зачита за трудов стаж

Чл.99. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.100. (изм.,Изв.,бр.104 от 1958 г.;ДВ,бр.102 от 1964 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.40 от 1991 г.;отм.,бр.5 от 1993 г.)

XI. Установяване на трудов стаж

Чл.101. (изм.,ДВ,бр.69 от 1977 г.)
(1) Трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация.
(2) Документът се издава въз основа на изплащателните ведомствени или партидни книги, като се посочва:
а) (нова,ДВ,бр.10 от 1991 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.) категорията труд и съответната точка от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, по която се предлага, а за времето след 01.03.1991 г. и размерът на осигурителната вноска;
б) (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.) датата на постъпване и датата на напускане на работата, а за надничарите се отбелязват и отработените надници за съответните месец, когато са работили по-малко от 25 дни в месеца. Тази разпоредба не се отнася за случаите, упоменати в ал.6 на чл.96, при които отработените надници се посочват помесечно;
в) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.61 от 1984 г.;отм.,бр.76 от

1996 г.)
(3) (нова,ДВ,бр.45 от 1965 г.;доп.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр. 59 от 1989 г.) В случаите, когато изплащателните ведомости или партидните книги липсват, предприятията, учрежденията, организациите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за трудов стаж и трудово възнаграждение и други документи, щом те съдържат достатъчно данни, че трудовият стаж е действително положен, а така също и за неговата продължителност. Такива документи могат да бъдат удостоверения, заповеди или протоколи за назначаване и уволняване, за класиране, за разрешаване на отпуск и други автентични документи, издадени по време на полагане на трудовия стаж.
(4) (нова,ДВ.,бр.59 от 1989 г.;изм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Когато няма данни за полученото трудово възнаграждение в издадените документи за пенсиониране се посочва минималната начална заплата, предвидена за съответната длъжност в съответния отрасъл на дейност.
(5) (нова,ДВ,бр.85 от 1993 г.) Трудовият стаж на кооператорите до 1975 г., работили като говедовъди, овцевъди и свиневъди, се установява от партидните книги при условие, че имат най-малко 270 работни дни през годината и заработеното от тях трудово възнаграждение и направените лични вноски в осигуровката са значително по-големи от тези на останалите кооператори в съответното ТКЗС за същия период, а от 1980 г. са получавали допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа не по-малко от 24 на сто върху тарифната заплата.
(6) (нова,ДВ.,бр.66 от 1960 г.,изм.,бр.102 от 1967 г.,бр.7 от 1975 г.,бр.59 от 1989 г.;пред.ал.5,ДВ,бр.85 от 1993 г.;изм.,бр.76 от 1996 г.; доп.,ДВ,бр.48 от 1999 г.) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт не приемат за разглеждане молби за отпускане на пенсия за изслужено време и старост, подавани от лица, които продължават да работят. Молбите на лицата, които упражняват дейност по раздел I от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение, приета с Постановление No 120 на Министерския съвет от 1992 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 1992 г.; изм., бр. 5 и 85 от 1993 г., бр. 154 от 1998 г. и бр. 15 от 1999 г.), се приемат след прекратяване на осигуряването им.
Чл.101а. (отм.,ДВ.бр.7 от 1975 г.)
Чл.102. Трудовият стаж на лицата по дял V от закона се установява с документи от Съвета за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации.
Чл.102а. (нов,ДВ.бр.91 от 1975 г.)
(1) (доп.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Трудовият стаж на лицата по чл.76, буква „ж“ се установява с удостоверение, издадено от ТКЗС, АПК, ПАК или друга селскостопанска организация, в която е включено ТКЗС, където е членувало лицето, а за организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – от кмета на населеното място, където е било седалището на организацията.
(2) Удостоверението по предходната алинея се издава въз основа на данните от архивите за съответното време и справка за извършената обстоятелствена проверка за установяване, че лицето е работило или е било на разположение на ТКЗС повече от 8 месеца през отделната календарна година.
(3) (изм.,ДВ,бр.10 от 1998 г.) Обстоятелствената проверка се извършва от комисия в състав: член на общинския съвет или кметът на селището и двама земеделски стопани, работили в ТКЗС заедно с лицето, на което се установява трудовият стаж.
Чл.102б. (нов,ДВ.бр.70 от 1969 г.;изм.,бр.76 от 1996 г.) Трудовият стаж на лицата по чл.76, буква „з“ и „и“ се установява с осигурителна книжка или удостоверения, издадени от съответните фирми или организации. В тях се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внасяли осигурителни вноски.
Чл.103. (нов,ДВ.бр.79 от 1970 г.)
(1) Трудовият стаж на лицата по чл.82, ал.2 от този правилник се установява с документ, издаден от началника на съответния затвор, трудово-поправително общежитие или поправителен дом.
(2) (пред.ал.1,доп.,Изв.,бр.65 от 1960 г.,изм.,ДВ,бр.79 от 1970 г.) Трудовият стаж на лицата по чл.85 от този правилник се установява с документи, издадени от предприятието, където са работили, или от съответния осигурителен институт, заверени от българската легация или по начин, предвиден в сключената със съответната страна спогодба.
Чл.104-109. (отм.,ДВ,бр.40 от 1991 г.)
Чл.109а. (нов,Изв.,бр.54 от 1962 г.) Трудовият стаж на лицата по чл.94а се установява с документ, издаден от съответното трудово-кооперативно земеделско стопанство.

XII. Общи разпоредби

Чл.110. (1) (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.;ДВ,бр.,102 от 1967 г.,бр.32 от 1985 г. и бр. 5 от 1993 г.) Средното месечно брутно трудово възнаграждение, от което се изчислява пенсията, се определя от дохода, върху който са правени осигурителните вноски.
(2) (нова,ДВ,бр.65 от 1975 г.;изм.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.;отм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
(3) (нова,ДВ,бр.65 от 1975 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.) Когато лицето е осигурено по едно правоотношение за всички осигурителни случаи и пострада при трудова злополука /професионално заболяване/ по правоотношението, за което е осигурено за трудова злополука, средното месечно брутно трудово възнаграждение, от което се изчислява пенсията за трудова злополука /професионално заболяване/ може да се определи и от дохода, върху който са правени осигурителните вноски за всички осигурителни случаи, ако това е по благоприятно за него.
(4) (пред.ал.2,ДВ,бр.65 от 1975 г.;изм.,бр.32 и 44 от 1985 г.,бр.3 и 59 от 1989 г.;попр.,бр.61 от 1989 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.;попр.,бр.18 от 1993 г.,бр.76 от 1976 г.) В средномесечното брутно възнаграждение, от което се изчислява пенсията на лицата по чл.6 и по чл.7, ал.1 от Закона за пенсиите се включват всички основни и допълнителни възнаграждения, изплащани в тези ведомства, с изключение на: валутните заплати; възнаграждения за участие в колегиуми и редколегии; дневни, пътни и квартирни; порционни, представителни и заседателни пари; пари, изплащани за облекло, квартира, осветление, отопление; преводни пари; военно-превозни документи и пари срещу билет за отпуск; пари, изплащани за други комунално-битови услуги; хонорари; продоволствено-дневни пари; награди /парични и предметни, изплащани извън средствата за работна заплата/; помощи и обезщетения, включително и от застраховки; месечни добавки за деца; безплатна храна и еднократни парични обезщетения при уволнение.
(5) (пред.ал.3,ДВ,бр.65 от 1975 г.,изм.,бр.5 от 1993 г.; отм.,бр.76 от 1976 г.)
Чл.110а. (нов,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Пенсиите, отпускани с начална дата след 1 юли на съответната година, се осъвременяват по реда на чл.46а от Закона за пенсиите от датата на отпускането им, ако това е по-благоприятно за лицата.
Чл.111. (1) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.76 от 1996 г.) Размерът на личната пенсия за изслужено време и старост се изчислява от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски за периода от 3 последователни години през последните 15 години трудов стаж, по избор на пенсионера, когато пенсията се отпуска с начална дата до 1 януари 1997 г.
(2) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) В случаите, при които личната пенсия за изслужено време и старост се отпуска с начална дата след 1 януари 1997 г., размерът и се определя от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, изчислено от сумата на:
1. брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски за трите последователни години от последните 15 години трудов стаж преди 1 януари 1997 г. по избор на пенсионера;
2. брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са правени осигурителни вноски за трудовия стаж след 1 януари 1997 г. до датата на уволнението.
(3) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Когато в периода по чл.11 от Закона за пенсиите е включен трудов стаж по чл.82 от този правилник, при изчисляване на размера на пенсията се взема предвид и средното месечно трудово възнаграждение, което се привежда за съответната длъжност през времето, признато за трудов стаж.
(4) (изм.,ДВ,бр.45 от 1965 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 и 103 от 1996 г.,бр.29 от 1997 г.) Когато в периода по чл.11 от Закона за пенсиите е включено време, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или в законна стачка, се взема предвид:
1. за времето на платен отпуск, заплащан от работодателя – полученото възнаграждение за този отпуск, върху което са внесени осигурителни вноски;
2. (изм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.) за времето на отпуск поради временна нетрудоспособност или бременност и раждане, през което е получавано парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване – сумата на среднодневните възнаграждения, определени съгласно чл.153 от Кодекса на труда (1951 г.), от които е изчислено обезщетението;
3. за времето на неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж, на законна стачка и на платен отпуск по чл.164 от Кодекса на труда – минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.
(5) (нова,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Правилата по предходната алинея се прилагат при изчисляване размера на пенсиите за инвалидност.
(6) (пред.ал.5,Изв.,бр.65 от 1960 г.;изм.,ДВ,бр.102 от

1967 г.,бр.76 от 1996 г.; отм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.)
(7) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Когато е признат трудов стаж по други закони и това време влиза в периода, от който се изчислява пенсията, но няма трудово възнаграждение, размерът на пенсията се изчислява от минималната работна заплата, установена за страната през съответния период.
Чл.112. (1) (изм.,ДВ,бр.58 от 1992 г;отм.,бр.5 от 1993 г.)
(2) (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(3) (изм.,Изв.,бр.104 от 1958 г.,бр.49 от 1961 г.,бр.54 от 1962 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.40 от 1991 г.;отм., бр.58 от 1992 г.)
(4) (нова,Изв.,бр.54 от 1962 г.;доп.ДВ,бр.7 от 1975 г.;отм., ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(5) (нова,ДВ,бр.49 от 1964 г.;изм.,бр.59 от 1977 г.,бр.85 от 1983 г.;бр.59 от 1989 г.,бр.40 от 1991 г.;отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(6) (нова,ДВ,бр.53 от 1967 г.;отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
(7) (изм.,бр.5 от 1993 г.) Пенсията за трудова злополука на лицата, привлечени за доброволно съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи по сигурността на страната, спазването на обществения ред и в борба срещу престъпленията и нарушенията, се изчисляват върху получаваното от тях брутно трудово възнаграждение като работници или служители, но върху не по-малко от заплатата за най-ниската сержантска длъжност в Министерството на вътрешните работи към датата на злополуката. От същата заплата се изчисляват и пенсиите на лицата, които при трудовата злополука не са били на работа.
(8) (нова,ДВ,бр.42 от 1982 г.;изм.,бр.5 от 1993 г.) Пенсиите за трудова злополука на членовете на доброволен противопожарен отряд и на граждани, пострадали при или по повод изпълнение на задачи по противопожарната охрана, се изчисляват върху получаваното от тях брутно трудово възнаграждение като работници или служители, но върху не по-малко от заплатата на най-ниската сержантска длъжност в Министерството на вътрешните работи към датата на злополуката. От същата заплата се изчисляват и пенсиите на лицата, които по време на злополуката не са били на работа.
Чл.113. (изм. и доп.,Изв.,бр.65 от 1960 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,ПМС No 60 от 1980 г.,ДВ,бр.70 от 1992 г.,бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.)
(1) На лицата, на които се отпуска пенсия по условията на спогодба за сътрудничество в областта на социалното осигуряване, размерът на пенсията се изчислява от средния размер на минималната месечна работна заплата за периода по чл.11 от Закона за пенсиите, както следва:
1. за помощно-обслужващ персонал и охрана – от една;
2. за работници – от две;
3. за работници със средно специално образование или със специална правоспособност (квалификация) и за специалисти с по-ниско от висше образование – от две и половина;
4. за специалисти с висше образование и за ръководители и техни заместници с по-ниско от висше образование – от три;
5. за специалисти с висше образование с ръководни функции – от четири;
6. за ръководители и техни заместници с висше образование – от пет.
(2) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато в спогодбата има друга разпоредби, указваща начина за определяне на пенсията.
Чл.113а. (нов,Изв.,бр.49 от 1961 г.; отм.,ДВ,бр.48 от 1999 г.)
Чл.114. (1) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) При трудов стаж в различни осигуровки пенсии за инвалидност се отпускат при условията и за сметка на осигуровката, при която е настъпило инвалидизирането на лицето, а пенсията за изслужено време и старост – от осигуровката, в която лицето има придобит повече трудов стаж. Когато и по двете осигуровки лицето има повече от половината от изискуемия се трудов стаж за съответната категория, пенсията за изслужено време и старост се отпуска за сметка на осигуровката, която е по-благоприятна за него. В тези случаи не се извършва прехвърляне на осигурителни вноски.
(2) (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Когато пенсията се отпуска по условията на чл.39 или 41 от Закона за пенсиите, размерът й се изчислява съгласно таблицата към член 70 от този правилник върху средния годишен доход за последните 10 години трудов стаж.
(3) (отм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.)
Чл.115. (изм.,ДВ,бр.102 от 1967 г.;отм.,бр.76 от 1996 г.)
Чл.116. (1) (изм.,Изв.,бр.65 от 1960 г.,ДВ,бр.102 от 1967 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.) Пенсията за инвалидност на мъжете под 60 години и на жените под 55 години, както и на тези, чиито страдания не са трайни, невъзвратими и прогресиращи, се отпуска за времето на нетрудоспособността, определена от трудово-експертната лекарска комисия. Това време за инвалидност от I група е три години, а за инвалидите от II и III група и тези с процент на загубена трудоспособност, считано от първо число на месеца, през който е извършено освидетелствуването.
(2) В отделни случаи пенсията може да бъде отпусната и за по-къс срок в зависимост от възможностите за по-бързо възстановяване на трудоспособността.
(3) (изм.,ДВ,бр.59 от 1989 г.,бр.5 от 1993 г.) Преосвидетелстването на инвалидите се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се отпуска в съшия размер, увеличава, намалява или прекратява, от първо число на месеца, следващ този на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, пенсията се отпуска в същия размер, увеличава, намалява или прекратява от срока, до който е била отпусната.
(4) (нова,ДВ,бр.59 от 1989 г.;изм.,ДВ,бр.76 и 103 от 1996 г.) Когато служебно повикан инвалидът не се е явил по негова вина, преосвидетелстването се извършва по негова молба. В този случай, ако молбата е подадена в срок от 3 месеца от датата на спирането на пенсията по реда на чл.21, буква „в“ или от датата, до която е отпусната пенсията, ако тя не е била спряна, пенсията се отпуска в същия размер, увеличава или намалява от датата на спирането или прекратяването й. Ако молбата за преосвидетелстване е подадена след този срок, но преди да са изтекли пет години от спирането или прекратяването на пенсията, тя се отпуска от датата на искането за преосвидетелстване, ако бъде определена група инвалидност. Когато лицето не попада в група инвалидност, пенсия не се определя.
(5) (нова,ДВ,бр.102 от 1967 г.) Петгодишният срок по предходната алинея се отнася само за пенсиите за инвалидност поради общо заболяване.
(6) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Когато лицето в срока на инвалидността навърши 60 години за мъжете и 55 години за жените, от тази дата пенсията за инвалидност, включително добавките за чужда помощ, се счита за отпусната пожизнено, а за военноинвалидите – когато навършат 55 години за мъжете и 50 години за жените.
Чл.117. (1) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) По преценка на длъжностното лице по пенсионното осигуряване може да се извърши предсрочно освидетелстване. Пенсионираните по инвалидност могат да искат предсрочно освидетелствуване при влошаване на здравословното им състояние.
(2) При преосвидетелствуване на инвалиди мъже над 60 години, жени над 55 години и на инвалиди с трайни, невъзвратими и прогресиращи страдания, извършено по тяхно искане, пенсията им не може да се намали или прекратява.
Чл.118. (нов,Изв.,бр.104 от 1958 г.;изм.,ДВ,бр.65 от 1975 г.,бр.40 от 1991 г.)
(1) Съгласно чл.47 от Закона за пенсиите могат да се получат заедно повече от една пенсия с изключение на:
а) лична или наследствена пенсия за изслужено време и старост или за старост с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване;
б) лична пенсия за изслужено време и старост или за старост с наследствена пенсия за изслужено време и старост или за старост;
в) пенсия за особени заслуги към държавата и нацията с друг вид пенсия.
(2) На лице, на което поради различни страдания се следва лична пенсия за злополука, за инвалидност поради общо заболяване, гражданскоинвалидна или военноинвалидна пенсия, се определя една пенсия, отговаряща на групата инвалидност, в която попада съобразно сбора на страданията му. Пенсията в този случай се изчислява в следващия се размер за най-благоприятния вид пенсия. По същия начин се постъпва и когато почине лицето с право на такава пенсия, но не е я получило.
(3) (изм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Заварените пенсионери с повече от една пенсия продължават да получават отпуснатите им пенсии независимо от техния вид, при ограничаване на размера им съгласно чл.47в от закона.
(4) Заварените пенсионери с лична или наследствена пенсия за изслужено време и старост, които са имали или ще добият право на втора пенсия при условията на чл.47 от закона, могат да получат втората пенсия от влизането на закона в сила или от добиването на правото, ако в срока по чл.20 от този правилник направят искане и представят необходимите документи.
(5) (отм.,ДВ.бр.65 от 1975 г.)
Чл.119. (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
Чл.119а. (пред.ал.3 на чл.120,ДВ,бр.101 от 1994 г.;отм.,ДВ,бр.76 от 1996 г.)
Чл.120. (изм.,Изв.,бр.87 от 1961 г.,бр.4 от 1962 г.,ДВ,бр.54 от 1966 г.,бр.97 от 1969 г.,бр.65 от 1975 г.,бр.47 от 1976 г.,бр.61 от 1984 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.43 от 1990 г.,бр.40 от 1991 г.,бр.5 от 1993 г. и бр.101 от 1994 г.; отм.,бр.10 от 1998 г.)
Чл.120а. (зал.,ДВ,бр.65 от 1975 г.;нов,ДВ,бр.76 от 1996 г.; отм.,бр.10 от 1998 г.)
Чл.121. (изм.,Изв.,бр.85 от 1961 г.;ДВ,бр.40 от 1991 г.,бр.5 от 1993 г.; отм.,бр.63 от 1999 г.)
Чл.122. (1) При удържане на неправилно получена пенсия се прилагат разпоредбите на чл.341 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) (изм.,ДВ,бр.97 от 1967 г.,бр.5 от 1993 г.) Надвзети суми от пенсии, установени по реда на този правилник, се събират от финансовите органи при общинските съвети или кметства по реда на Закона за събиране на държавните вземания. Събраните суми се внасят в приход на бюджета на ДОО.
(3) (отм.,ДВ,бр.50 от 1963 г.;нова,ДВ,бр.76 от 1996 г.) Вземанията на Националния осигурителен институт от надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват по давност при условията, предвидени в Закона за събиране на държавните вземания.
Чл.123. (изм.,ДВ.бр.5 от 1993 г.,бр.76 от 1996 г.) Удържаните суми по запори върху пенсиите се извършва от съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт.
Чл.124. (1) (изм.,ДВ,бр.97 от 1969 г.,бр.59 от 1989 г.,бр.40 от 1991 г.,бр.5 от 1993 г.;попр.,бр.18 от 1993 г.;изм.,бр.76 от 1996 г.) Редът и начинът за изплащане на пенсиите се определя с наредба, приета от Министерския съвет.
(2) (нова,ДВ,бр.5 от 1993 г.) Плащанията на пенсии за минало време се правят за не повече от три години преди датата на искането им.
Чл.125. (1) Наследствените пенсии, отпуснати до 31 декември 1957 г., по процент на загуба на трудоспособност на наследодателя се преизчисляват по таблиците на Закона за пенсиите, като се приравняват към групи инвалидност, както следва:
а) при загубена трудоспособност от 91 до 100 % – I група инвалидност;
б) при загубена трудоспособност от 71 до 90 % – II група инвалидност;
в) при загубена трудоспособност от 31 до 70 % – III група инвалидност;
(2) (нова,Изв.,бр.65 от 1960 г.) Разпоредбите по тези членове не изключват прилагането на чл.70 от настоящия правилник, ако това е по-благоприятно за лицата.
Чл.126. (отм.,ДВ,бр.5 от 1993 г.)
Чл.127. (1) По условията на Закона за пенсиите се определя правото на пенсия и за случаите, възникнали преди влизането в сила на този правилник.
(2) Лицата, добили право на пенсия при условията на отменените пенсионни закони, ако до влизането в сила на Закона за пенсиите не са направили искане за отпускане на пенсия, се пенсионират по условията на закона, като пенсията се отпуска не по-рано от 01.01.1958 г.
(3) (нова,Изв.,бр.65 от 1960 г.) Пенсии, които са прекратени по отменените пенсионни закони поради липса на законово основание за получаването им и не са били възобновени до 01.01.1958 г., при поискване се отпускат по условията на Закона за пенсиите.
Чл.128. (нов,ДВ,бр.48 от 1999 г.)
(1) Добавката по чл.50а от Закона за пенсиите се изчислява от пенсията или сбора от пенсиите на починалия съпруг, определени съгласно Закона за пенсиите.
(2) При изчисляване на добавката по ал.1 не се вземат предвид добавките към пенсията на починалия съпруг(а), изплащани по Закона за пенсиите и/или по други нормативни актове.
(3) Добавката по чл.50а от Закона за пенсиите на пенсионер, който има повече от един брак, прекратен поради смърт, се определя от пенсията или сбора от пенсиите на последния починал съпруг с право на пенсия.
(4) Добавката по чл.50а от Закона за пенсиите се определя и изплаща в размер 20 на сто от социалната пенсия, ако починалият съпруг е получавал пенсия, която съгласно Закона за пенсиите не може да преминава в наследствена.
(5) Ако за отпускане на добавката по чл.50а от Закона за пенсиите не са представени документи за възнагражденията на починалия съпруг(а), тя се изчислява в размер 20 на сто от минималния размер за съответния вид пенсия.
(6) При встъпване в брак добавката по чл.50а от Закона за пенсиите се прекратява от края на месеца, през който е сключен бракът.

Забележки по приложението на правилника:

1. Съгласно преходните разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ДВ.,бр.97 от 1969 г.):
1. Допълнението на чл.113а влиза в сила от 01.07.1961 г. Изплатените парични обезщетения за временна нетрудоспособност, месечните добавки за деца и помощи за сметка на Държавното обществено осигуряване на лицата, за които се отнася това допълнение, не подлежат на изплащане.
2. Трудово-кооперативните земеделски стопанства, които не са внасяли осигурителни вноски по Държавното обществено осигуряване за главните майстори и за шлосерите и монтьорите за периода от

01.07.1961 г. до 01.01.1967 г. следва да внесат същите без лихва до 31.12.1969 г.
3. Направените вноски във фонд „Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори“ за тези лица за периода от 01.01.1967 г. до 01.12.1969 г. да не се прехвърлят по бюджета на Държавното обществено осигуряване.
2. Съгласно преходните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ДВ.,бр.7 от 1975 г.):
1. Измененията и допълненията на членове 1, 2, 4, 7-11, 12, 13, 17, 19, 20, 24, 101 и 101а влизат в сила от 01.07.1975 г.
3. Съгласно допълнителните, преходни и заключителни разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ДВ.,бр.65 от 1975 г.):
1. От 01.01.1976 г. трудово-кооперативните земеделски стопанства да внасят осигурителни вноски за земеделските стопани-кооператори в размер 20 % върху изплащаните трудови възнаграждения. Вноските да се внасят по сметката на Държавното обществено осигуряване.
2. Фонд „Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори“ от 01.01.1076 г. да се влее в републиканския бюджет.
3. Трудово-кооперативните земеделски стопанства и аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси, където ТКЗС са загубили юридическата си самостоятелност, да издават необходимите документи за трудов стаж на земеделските стопани-кооператори за времето до 01.07.1975 г. въз основа на своевременно вписаните по установения ред данни в книгата за броя на изработените лично от кооператорите работни дни и направените лични вноски в осигуровката, включително и за уважителните причини, поради които не са изработени определеният минимум работни дни.
4. Съгласно преходните разпоредби на Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ДВ.,бр.94 от 1979 г.):
1. От разпоредбите на чл.76, буква „ж“ могат да се ползуват и лицата, които са пенсионирани по условията на Закона за пенсиите преди 01.11.1979 г. Годината, през което лицето е било прието за член на ТКЗС, се зачита за трудов стаж независимо от продължителността на времето, през което то е работило или е било на разположение в ТКЗС.
5. Съгласно заключителните разпоредби на ПМС No 83 от 1991 г. (ДВ.,бр.40 от 1991 г.):
1. Средствата за изплащане на пенсиите, отпуснати по чл.27, 45б и 45в от Закона за пенсиите, се осигуряват от държавният бюджет.
2. Измененията на чл.120, ал.3, буква „а“ се отнасят за трудов стаж, придобит след 01.05.1991 г.
3. Член 38 се отнася за лицата, пенсионирани до влизане в сила на това постановление.
6. Съгласно заключителните разпоредби на ПМС No 120 от 1992 г. (ДВ.,бр.53 от 1992 г.):
1. По отношение на осигуряването на адвокатите това постановление влиза в сила от 01.04.1992 г.
7. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на ПМС No 280 от 1992 г. (ДВ.,бр.5 от 1993 г.):
1. Зачита се трудовият стаж по отменените разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите с това постановление, когато е положен до влизането му в сила.
2. Времето, за което са направени осигурителните вноски по отменени нормативни актове, се зачита при пенсиониране.
3. В случаите, когато пенсията е била спряна до влизането в сила на постановлението на основание отменения чл.21, буква „а“, изречение първо от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, а впоследствие с решение на съда лицето е признато за невинно, пенсията се изплаща за целия период на спирането й, като се приспадат изплатените суми на издържаните лица съгласно изречение второ на същия член.
4. Член 23 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите се прилага и за решенията на пенсионните комисии.
5. Лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени или са получили предизвестие за прекратяването им в срокове по чл.326 от КТ към 30.06.1992 г. запазват правата си по заличените ал.1, 2 и 3 на чл.43 от този правилник до 31.12.1992 г.
6. При появили се трайни заболявания и увреждания в резултат на участие в трудови бригади лицата запазват правата си по отменените чл.57, буква „д“ и чл.58а от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите.
7. Параграф 47 се прилага по отношение на лицата, чието право на пенсия или на определяне на нова пенсия по чл.50б от Закона за пенсиите са е породило след влизане в сила на това постановление.
8. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на ПМС No 218 от 1996 г. (ДВ,бр.76 от 6 септември 1996 г.):
1. По отношение на пенсиите, осъвременени по чл.46а от Закона за пенсиите, не се прилага разпоредбата на чл.3 от ПМС No 27 от 1994 г. за определяне на минималната работна заплата за страната, нов размер на социалната пенсия и компенсиране на някои доходи на населението (обн.,ДВ,бр.14 от 1994 г.;изм.,бр.34 и 63 от 1994 г. и бр.27 от 1996 г.).

2. Пенсиите на лицата, подали молби по чл.26, ал.3 от правилника от деня на обнародване на постановлението (6-ти септември 1996 г.) до 31 декември 1996 г., се изменят от 1 януари 1997 г.
3. Измененията и допълненията на правилника, обнародвани в ДВ,бр.76 от 6 септември 1996 г., влизат в сила от 1 април 1996 г., с изключение на:
– На чл.14 до чл.18а вкл. и на чл.23 – влизат в сила от 2 декември 1995 г.;
– На чл.26, ал.3 – влиза в сила от 6 септември 1996 г.;
– На чл.115 и новият чл.120а – влизат в сила от 1 януари 1996 г.
9. Съгласно ПМС No 140 от 1997 г. (ДВ,бр.29 от 8 април 1997 г.):
1. По отношение на пенсиите, отпуснати с начална дата след 1 януари 1997 г. и осъвременени по чл.46б, ал.2 от Закона за пенсиите, не се прилагат разпоредбите на чл.2, ал.2 от ПМС No 176 от 1996 г. и чл.2, ал.2 от ПМС No 239 от 1996 г.
2. Измененията, обнародвани в ДВ,бр.29 от 8 април 1997 г. влизат в сила от 1 април 1997 г.
10. Съгласно ПМС No 11 от 1998 г. (ДВ,бр.10 от 27 януари 1998 г.):
Пенсиите на лицата, подали молби по чл. 26, ал. 3 от правилника от 1 юли 1997 г. до 31 декември 1997 г., се изменят от 1 януари 1998 г.
Измененията, обнародвани в ДВ,бр.10 от 1998 г. влизат в сила от 1 януари 1998 г. с изключение на отмяната на чл.120 и чл.120а, която влиза в сила от 11 октомври 1997 г.
11. Съгласно ПМС No 142 от 1999 г. (ДВ,бр.63 от 13 юли 1999 г.) сумите в документите за пенсия за установяване на трудово възнаграждение, осигурителен доход или доход за отпускане на социална пенсия, отнасящи се за периода преди 1 юли 1999 г., се вписват в недоминирани левове.